Животът ни е изпълнен с безброй опасности. Всеки ден чуваме ужасяващи истории за нелепи катастрофи и коварни инциденти и се молим да не се случат на нас и нашите деца. Дори при самата мисъл с малчо да се случи нещо ни побиват тръпки. Но дали можем да предвидим опасностите на пътя и да ги предотвратим?
Е, поне можем да опитаме и да направим всичко по силите си, за да предпазим малкото ни съкровище, като го научим на няколко прости правила по пешеходство.
Урок 1: Далеч от ръба на тротоара!
Вървенето близо до ръба на тротоара е твърде опасно за децата, защото тук те могат лесно да бъдат блъснати от преминаващите коли (това особено важи за зимните месеци, когато се случва колите да се пързалят така, че шофьорът да не успее да реагира навреме и да загуби контрол над автомобила). Имайте предвид, че съществува и друга опасност: като възрастни ние сме свикнали да преценяваме риска и да се пазим, но не можем да очакваме същото и от децата. Не бива да разчитате единствено на чувството им на самосъхранение, защото това може да ви изиграе лоша шега и да ви струва скъпо! Няма гаранция, че детето няма да реши да изтича внезапно на платното, а статистиката показва, че повечето инциденти и фатални сблъсъци с пострадали деца се дължат именно на това. Затова започваме най-напред с тренинга на тротоара.
Урок 2: Всеки път има две страни
На това трябва да научите детето. То трябва да знае, че върху всеки тротоар има една сигурна вътрешна част и една опасна странична/периферна зона. За да сте сигурни, че ви е разбрало правилно, начертайте с тебешир линия и сложете канап, така че да се образуват две половини на тротоара.
Урок 3: От днес вървим от вътрешната страна
След като сте начертали разделителната линия, обяснете на детето двете зони на тротоара: защо вътрешната зона е по-сигурна, а периферната - по-опасна. Мама (или татко, баба, дядо...) излиза от маркировката, но детето остава винаги от вътрешната страна на пътя.
Урок 4: Упражнение по сигурност
За първите дни е достатъчно, ако повторите упражненията няколко пъти. След това оставете детето да ви води и да ви покаже правилната страна, от която трябва да върви. Това със сигурност ще му се стори забавно и то ще е много доволно, ако получи похвала, че е научило урока си. Същевременно този „изпит" ще ви покаже доколко детето е схванало и ще можете да преминете към следващото упражнение за правилно пресичане.
Червено - не пресичай!
Много родители си задават въпроса от кога да започнат да разказват на децата си за опасностите по пътищата - точно, когато мъникът е проходил. Даже в периода, когато той все още държи мама за ръка, опитните родители приучават детето към правилата за движение на пътя. Първо, защото тези правила трябва да станат безусловни за него и да не допуска съмнение в тяхната истинност. Второ, държейки се за ръката на мама, то може да тръгне внезапно на другата страна, да се затича към кола. Самият процес на обучение е подходящо да се разбие на няколко етапа.
1 -ви етап
Всеки път, когато излизате с детето на улицата, му обръщайте внимание на светофара, на пътните знаци, на пешеходните пътеки. Разяснявайте му къде може да се пресича и къде не, дообяснявайте това с конкретни примери: „Ето, светна зеленото и сега може да пресечем". Обърнете му внимание, че когато пресичате, въпреки че има светофар, вие се оглеждате първо наляво, после надясно и още веднъж наляво като проверявате наличието на коли на пътя.
2-ри етап
Постепенно включвайте детето в беседи. Задавайте му въпроси: „Виж, сега можем ли да пресечем? Не. А кога може?" и усложнявайте въпросите.
3-ти етап
Този процес се изразява в обучение на правилата на движение по пътя чрез игра. Важно е, докато играе, мъникът да разбира, че така трябва да действа и в реална ситуация.
В обучителната игра взимат участие всички играчки. За по-малките деца може да правите демонстрации с играчките за правилно пресичане: от коя страна на автобуса е правилно да се мине. А за по-големите може да организирате симулация, като отново ползвате помощта на играчките. Вие и детето си избирате по една, а мъникът трябва да обясни правилата за пресичане и как да се държим, когато сме на улицата.
Автор: Наталия Градинарова
Със съдействието на: гл. инсп. Красимир Костов,
Отдел „Пътна полиция" към Генерална дирекция „Полиция"
