Ние учим
Есен
Усмихната, боса,
по хълма минава
жена жълтокоса
с наметка кафява.
На шипка вече
герданче нанизва.
Гората облече
със шарена риза.
Приспива цветята
с добрата си песен.
Позна ли жената?
Нарича се ЕСЕН!
Когато дойде есента
ще нaпълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със топла златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си.
Снежният човек
Като пух е нежен
този сняг и мек.
Дружно правим снежен,
ей такъв човек.
О, как гледа зорко
с въглени — очи!
На лицето — морков
вместо нос стърчи.
Гледайте го! Вперил
поглед и мълчи!
Слънце, а трепери!
Страх го е… Личи.
