Твоето усмихнато и хрисимо човече отново се сърди, че приятелчето му е отмъкнало любимата играчка... Започва да плаче, а след малко и другото детенце се включва в ревливия дует. А ти се чудиш дали да успокоиш своята рожба или да я порицаеш? Последвано от вечния урок за даването и споделянето...
Каквото и да направиш, важно е да не се чувстваш неудобно, че не си „научила” детето си да споделя с другите. Просто малкото все още не е достигнало до този етап от развитието си. Ако сега реагираш грубо и насилствено вземеш играчката от ръката му, за да я дадеш на приятелчето, ще го нараниш дълбоко. А и надали ще разбере защо от него се изисква да постъпва именно така.
• Бъди добър пример! Виждайки как мама споделя със свои приятелки книги, списания, неща от дома, самото дете също възприема този модел на поведение.
• Играйте у дома на споделяне. Помоли мъничето да ти даде нещо любимо, а след това го попитай какво иска да му дадеш и ти.
• Поощрявай, подкрепяй и награждавай с целувка или мил жест всяко негово желание да споделя играчките си;
• Не използвай наказания и упреци, когато то откаже да даде своя вещ;
• Напомняй правилото за споделянето: Ако искаш да играеш с играчките на другите, трябва да си готов да споделяш и своите;
• Все пак разумно разпредели играчките за споделяне. Нека най-ценните и любимите засега си останат у дома.
Мнението на специалиста
Иглика Капитанова, психолог, София
На всеки родител се е случвало детето му да откаже да даде своя играчка на приятелче. Не бива да превръщаме това в драма и да определяме малкото като егоист или „труден характер”. Нито да дърпаме от ръката му играчката и насила да го караме да я даде. Нека се опитаме да го разберем - то просто реагира според възможностите на възрастта, в която се намира.
Способността да споделяме и кооперирането се развиват на по-късен етап от детското развитие (не по-рано от 4-5-годишна възраст). Пораствайки, децата се учат да изпитват съпричастност и съчувствие към другите. Тогава се засилва и потребността от общуване с връстниците. Игрите с другарчетата придобиват все по-голямо значение.
Децата до 3-годишна възраст са в стадия на паралелните игри и всяко едно от тях е увлечено в своите си занимания. Те подчиняват и действията си, и възприемането на света под знака на израза „мое”. Често го демонстрират като не искат да дадат нещо свое, защото се страхуват, че споделяйки го с някой ще го загубят и няма да го видят повече.
При 4-5 годишните вече назрява желанието и способността да действат заедно с другите, да делят това, което им е ценно и да разменят играчките си.
Текстът е откъс от статия в брой ноември/2011 на сп. „Моето дете“
