Факт е, че повечето деца могат да използват компютър и интернет още преди да се научат да четат. Не можеш да отлепиш малките от монитора или телевизионния екран, но те все така си искат и приказки за лека нощ. Въпросът е има ли кой да им чете?
Изследване прави няколко прозрения, които си струва да споделя. Първо, четенето на приказки е истинска инвестиция в бъдещето. Освен, че текстовете създават по-богат речник у детето, оказва се, че то влияе и на представянето на хлапетата в училище. За жалост в тази си графа са изследвани само 14 държави и България не е сред тях, но принципът се е доказал навсякъде – макар и процентите да варират.
Смело можем да кажем, че средно 25% от интелекта на хлапето зависи от родителското четене. Резултатите демонстрират, че по-високи езикови постижения в училище имат първокласниците, чиито майка или татко са им отделяли време за приказки от веднъж на ден до веднъж на седмица. Но дебело трябва да подчертая, че само по себе си четенето не е достатъчно. Важни са също активните разговори между възрастните и децата, за които почти никога не остава време или сили. В това число не се включват съвместните уроци. Те са важни, ако децата не се справят добре, но по важни са страничните разговори. Редовното обсъждане „Какво съм правил през деня?” и „Какво ме е впечатлило?” се отразява на представянето в училище почти толкова сигурно колкото и четенето на приказки. Активното общуване помага и за представянето на по-големите ученици. Като пример са приведени 15-годишните. Всъщност колкото по-сериозни са разговорите между родителите и децата – толкова по-сериозни ще бъдат и успехите им. Ако, например, общуването касае политически или обществени проблеми, то е възможно хлапетата да се представят осезаемо по-добре от съучениците си.
От Организацията за икономическо сътрудничество изброяват итеми, които влияят добре на интелектуалното развитие на децата: Обсъждане на книги, филми и телевизионни предавания; Какво се е случило на работа и училище? Задължително е общото хранене и допълнително отделеното време за разговори след това.
Така се оказва, че пълноценното не само води до по-сериозно доверие, а и гарантира доброто представяне на детето в училище. И под пълноценно общуване се има предвид и запознанствата с приказни герои и приключения. Това звучи доста логично и естествено, но родната действителност е съвсем друга. Общуването между деца и родители в България обикновено се изчерпва с помощ за домашните. А както стана ясно по-горе това е само една от нужните тухли за изграждането на интелигентната личност.
Иначе има още един интересен детайл от изследването на Организацията. Цели 2/3 от децата във Великобритания са заявили, че искат мама да отделя повече време за четене на приказки. Татковците са по-непредпочитани разказвачи. Всъщност книжките стоят по-нагоре в списъка с любими занимания на децата от компютърните игри и гледане на телевизия. При родителите обаче основният коз при забавленията е малкият екран.
